Shimano XTR 2019

XTR, XTR...

Около 26-27 години след излизането на първото поколение XTR, преди няколко месеца излезе поредното. Отново представено като „топ оф дъ топ“. С нови технологии, доразвити стари такива, още по-ниско тегло,  с още по-прецизна работа... Но аз не съм тук да ви занимавам със сухи и сложни наименования на технологии и цифри, ами по-скоро да споделя след 6 месеца каране какво е XTR в реалният живот по пътеките! :)

В края на декември пристигна лек кашон от представителя на Шимано за България… Не случайно казвам лек - като пристрастен към ниското тегло, всичко мина през везната! :) Всички компоненти от кашона потвърдиха каталожно посочените грамове от производителя. Но и без да гледа цифрите човек, взет в ръка всеки един компонент се усещаше лек. Друго силно впечатление още в първия момент прави ювелирната изработка - едни малки леки бижута, особено апарата на спирачките, изработен от едно цяло парче метал... Та първото нещо, което се усеща в реалния живот, е лекота и радост за окото! :)

 

Нямах търпение да закача всичко на колелото и да излезна да ги тествам, въпреки набиращата скорост зима. Бързо и лесно всичко се озова на байка след около час,  изследвайки новите технологии и стандарти, като новите скоби за закрепване на спирачките и командата на скоростите. Поредният I-Spec  е леко еволюирал и го намирам за доста по логичен и функционален от предходните, даващ много възможности за настройка на кокпита... но за това малко по-натам.

Касетата и предавателните числа...сигурно това чакате да чуете. Знаете сигурно вече, че новата касета е не само една ами две, даващи избор и различни възможности за конфигуриране - 12 скоростни, 10-45 и 10-51 зъба. Шимано дълго време не бързаше като че ли да изкарва касета с 10-зъбен най-малък венец, защото това налагаше производството на нов фрийхъб (тялото на свободното движение с носача за касетата) или с две думи още един нов стандарт, а на потребителите като че ли им омръзна всяка сутрин с кафето да им се предлага (не, налага е точната дума!) нов стандарт. Та такава стъпка трябва да е добре оправдана... Затова част от новата група са и новите главини,  с нов фрийхъб. Хубавото е, че въпрсоният стандарт, носещ името Microspline,  се предлага на пазар и от DTswiss за цялата им серия главини с Ratchet система, но ето, че задълбах неизбежно в технологии и наименования...:)

 

Та поръчах един такъв, за да мога да подкарам и новата касета (на нея малко по-надолу ще обърна внимание) на един комплект колела, които имах подръка, и докато чаках тази част, реших да експериментирам и карам...

 Това, което направих, бе да тествам новата команда и дерайльор с една стара 11-скоростна касета Shimano Deore ХТ М8000 11-42. Новата команда работи, както и дерайльорът, на 11 и 12 скорости - нужно е само да се завърти чрез шестогран едно малко ключе от долната ѝ страна. Та, превключих, монтирах, центровах, скъсих спирачните маркучи и бях готов за полет по заснежените вече пътеки...

Две неща ми направиха впечатление при монтажа. Дерайльорът... никой не пита за него. :) Освен, че е готин, и той е съществено променен, за да може да поеме по големия диапазон предавки и повечето зъби. Освен двете дължини на рамото, в които се предлага, новият дерайльор пристига и с вече стандартния съединител (стабилизатор) на рамото, който се включва и изключва с познатото ни палче от предните поколения дерайльори на Шимано. Точно този съединител ми направи впечатление още докато настройвах скоростите на стенда. Дали беше включен или изключен, почти не се усеща разлика в палчетата на командата. При предходното поколение активираният съединител се усещаше отчетливо на лостчетата на командите. Оставаше да видя как работи по пътеките...

Другото нещо, което ми направи впечатление, бе новият спирачен апарат - освен че изглежда жестоко, освен че е доста малък и лек, оборудван е и с нови накладки, по-малки и по-леки :) Мале, дали щяха да спират... за това по-натам, сега отивам да карам! :)

Разбира се, карането ми започна в посока нагоре, настроих позициите на командата и спирачките, всичко си изглеждаше на място, бързо и лесно за регулиране. Много ми хареса новата комбинираща скоба I-Spec EV, командата са мести нагоре-надолу, наляво-надясно, надали ще има човек, който да не ѝ намери място. Друго хубаво нещо са гумените вложки на лостовете на командата, точно в зоната, където се натискат. Контактът с тях прави превключването много сигурно, а още по-хубаво е, че тези вложки се предлагат и като резервна част.

Работата на самата команда - бях забравил колко „мазно“ и прецизно работи XTR-ът! Дори в първите километри, без да искам сменях по две предавки, превключвайки към по-лека такава. А това е една от най яките функции - да се превключват с едно натискане не по две, ами по цели четири предавки наведнъж. В обратната посока положението е подобно, с едно натискане се сваляха по две предавки, като се усеща отчетлив момент, в който е нужен малко по-голям натиск върху палчето за втората предавка. Което е много хубаво, за да не превключвате по две тежки предавки, когато не ви е необходимо. Абе с две думи - голям кеф! Нагоре, надолу, щраках си скоростите, а дерайлорът послушно изпълняваше командите без титанични стонове и ревове, с отчетливо и тихо кликване между предавки напомняше за работата си; бях впечатлен от тихата му и прецизна работа дори под силно напрежение. Вкарвах системата в непривични ситуации, за да тествам лимита ѝ, но по-скоро достигах все моя... Превключвах на много стръмни и остри наклони и дерайльорът послушно, без гърчове изпълняваше мисията си. Много ми хареса (сигурен съм това ще се хареса и на по-състезателно насочените колоездачи) бързото превключване на няколко предавки към по-лек оборот, просто натисках палчето „до дупка“ и мигновено се озовавах на по-лека предавка, превключвайки три-четири такива накуп. Същото беше и в обратна посока, само че с по две предавки. Та при терени, предизвикващи рязка промяна на скоростта, или при резки завои, XTR-ът работеше мълниеносно.

А надолу? Надолу дерайльорът (и по-точно съединителят му) също се представяше според очакванията за такъв висок клас компоненти -  безкомпромисно! Веригата не се чуваше да дрънка и да се подмята, нито веднъж не изпадна от предния венец, дори когато нарочно изключвах съединителя...

 

 Специални Благодарности на Любомир Ботушаров от MTB-BG.com за прекрасните снимки

Comments / Коментари

0 comments

Write a comment / Напишете коментар

Comments are moderated / Коментарите са с удобряване